Прегледът на края на филма-Музикъл за пълен наряд за цивилизационния срив

Краят: Всички положителни неща стигат до него и всичко останало също. Самото заглавие на смелия и безапелационен нов филм от Джошуа Опенхаймер е първата тъмна смешка на режисьора. Следващият е целият филм, цялостен, облечен мюзикъл за цивилизационния срив и американското семейство. В един миг воин в сламен лод ли се занимава с благополучен чешм в обилния бункер, където историята се разпростира, надълбоко в солената мина, 25 години след всеобщото изгубване.

Шамас безконечност? Производителите в пост-апокалипсиса? В реалност комедията е по -киселина от тази, дотолкоз, че въобще не е комедия. Вместо това усещате студена, тиха гняв на кино лентата, ситуирана измежду последното от човечеството. Това в този момент се стига до някогашната изпълнителна власт на нефтета и неговата пенсионирана брачна половинка на балерината, изиграна от Майкъл Шанън и Тилда Суинтън, всеки от тях игриво се оправи с хор за отичане. Избран личен състав е разполагаем. И тогава има и нежният възрастен наследник на двойката (Джордж Макей), който е познавал единствено този под земята свят, изработен в стила на красиво фамилно седалище. 

Момчето прекарва времето си, пресъздавайки изгубения свят по -горе. Мащабният модел на човешките достижения продължава. (Вижте! Централната тихоокеанска железопътна линия!) Той също по този начин оказва помощ на призрака на мемоара на татко си, старецът, искащ да сложи сметката си. . . Кого? За Опенхаймер предишното преживено - и пренаписано - е тематика. През 2012 година той направи документалния филм, един от най -необикновените филми, които съм виждал, в който членовете на отрядите на индонезийските гибел от 60 -те години на предишния век, които в миналото са умъртвили съперниците на държавното управление, са преразглеждали закононарушенията си като гадно кино на пулпата.

Сега режисьорът споделя, че приказката за предишното изтрива виновност. „ От началото на времето климатът се е трансформирал “, декларира Шанън. Ние просто в никакъв случай няма да разберем, прибавя той, в случай че изкопаемите горива са ни помогнали да ни доведат тук.

Доставянето на огромна част от това в песента се усеща по -малко безсрамно и повече сърцето на въпроса. (Мелодиите са модернистични, само че не са неколодични.) В свят този неестествен, какъв брой по -добри за героите да показват своите най -големи мисли? Историята се движи напред с входа на чужд (Мойсей Инграм). Това, което се случва по -нататък, удостоверява, че това в действителност е всичко, което има - кутия без прозорци, стените, покрити със остарели майстори.

Краят е първият филм на Опенхаймер като драматик. Тя е красиво направена; Дори солената мина е необичайно зрелищна. Просто не бихте желали да живеете там. Изпълненията пеят със или без музика, актьорският артист като суши ножове. Макей и неговият населяван от духове мъртви панати са изключително положителни.

Педант може да види минус в дизайна: привидната цялостна планетарна изолираност. В реалност, неотдавнашният взрив измежду софтуерните водачи за бункери в Нова Зеландия, да вземем за пример, значи, че страната може да има доста население след Армагедон.

Вярно е също, че някои може да се почувстват „ скалирани “, защото неотдавна JD Vance се оплака от Грета Тунберг. Изкуството живее в действителния свят, даже когато свършва и е мъчно да не забележите, че откакто филмът е изработен, Glib на Shannon се радва за изменението на климата, в този момент се трансформира в фактическа енергийна политика на Съединени американски щати. Поне тук това не го слага от дясната страна на историята.

И все пак злодеят на парчето е толкоз обща самозаблуда, безумно търси другаде, когато се сблъска с морални щипки. Как е това за Сингалонг? Един откъс от TS Eliot отваря кино лентата, само че различен отеква през него. Човечеството в никакъв случай не може да носи доста действителност.

★★★★★ ☆

в кината на Обединеното кралство от 28 март